Европейската банка и развитието на страните от ЕС и социалистическите държави

В годишен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на страните по време на прехода се споменават множество данни и факти, сочещи още, че не били малко бившите комунистически държави от Източна Европа и бившия СССР, за които заплахата никога да не бъдат застрашени от игнориране и недостигане на жизнения стандарт на по-развити икономики, в резултат на структурни реформи, които по едни или други стечения на обстоятелствата замирали с годините, а така и самата икономика била към своя край. Не са били малко и страните, за които риска от това да попаднат в капан на порочния кръг, в резултат на икономическо забавяне и стагнация от реформи, в случаи, че не бъдат взети мерки за видими промени в тази сфера.

Сама по себе си Европейската банка е основана през 1991 г. и с цел да подпомага прехода именно на съветски блок, а преминаването му към демокрация и пазарна икономика никак не бил лесен.

Над 20 години по твърдение на ЕБВР се оказва, че съживяването на реформите дава шанс на хората живеещи в района да покачат възможността си за доходи в развитите икономики.

В доклада се споменава още, че солидният растеж, подхранван с евтини кредити, може да доведе до по висок стандарт на източни и западни европейци.

ЕБВР приема, че капиталовите потоци насочени към Централна и Източна Европа могат да се възстановят, а най-голямата заплаха са стагнацията в политическите и институционалните сфери, които пречат на инвестициите за растежа. Това обяснява и бавните темпове за развитие, които в продължение на 10 години ще се покачват едва с 2-4% и най-вероятно това ще доведе до намаляване.

С такива темпове, ЕБВР, предполага, че „конвергенция с жизнените стандарти подходящ за Западна Европа ще спре за множество държави и ще се забави  за не малко други такива“.

По този начин само Централна Европа в това число Хърватия и Словения, както и балтийските републики след 20 години могат да стигнат ръст от 60% на средния доход на член от население, както е в 15-те страни в ЕС. Далеч под този праг ще останат социалистически страни отнасящи се към източната зона.